Азиатска Турция, Септември 2014.

P9230129

Време беше да стъпя в Азия, далеч от големите градове, навътре сред бита на хората. Това предизвика дълго коментирано пътуване с мотори в азиатска Турция. Малко каляване на характера в държава, в която каквото и да стане, винаги си виновен.

Подготовка на облекло, зелени карти, дисаги за мотора. Датата наближава а прогнозите за времето се променят от лек дъжд към ниски температури и проливни дъждове чакдо Чанаккале. Нищо притеснително за пътуване с кола, но с мотор нещата стоят по друг начин. Ден преди тръгването вземаме решение, че ще се ходи, но сменяме превозното средство. Вземам със себе си фотоапарат, всичко необходимо за гмуркане, малко дрехи. Оказа се, че LiveUpdate-a на гармина ми за европейската карта, поддържал азиатската част на Турция. Плана беше пределно прост: стремим се максимално на юг с цел избягване на лошото време, което ще ни гони по петите ни, първа цел Троя, следваща - до където стигнем. Но това беше плана, резултата беше: едно добро темпо, което ни позволи да пропътуване 2300км за 4 дена в сърцето на слънчева азиатска Турция. Достъгнахме земи, по които пътувахме на 34 градуса температура на въздуха, в същото време във Варна беше 10.

Turkey2014Row1

Ден първи. Сутринта започна с дооправяне на багажа, закупуване на лири. Напуснахме града в 10.30. Скучни завои до границата. В българската част на КПП Малко търново ми искаха баркода на винетката. Турската част на КПП-то е все така изтърбушена, както преди 2г. Навигираме по добре познатия начин с междинни точки на GPS-a: Kirklareli, Babaeski, следва движение по селски път, за да избегнем връщането на северозапад, затова даваме следваща точка Uzunkopru, там се качваме пак на главен път и продължаваме право на юг към Kesan, Gelibolu, Eceabat. Следва ферибот до Чанаккале за 20 лири, такса за ждип и двама възрастни. Ферито е много прилично и голямо, до нас на кораба имаше булчинска кола, булката изглеждаше много добре. Разминавахме се с красиви кораби по Дарданелите, които следват в безкрайна редица един след друг. Първо слизане на азиатска земя. Чанаккале се оказа голям и красив град. Изглеждаше много прилично и подредено. Започна да се смрачава. Бяхме се подготвили със списък  от хотели, намерени в Booking.com, техни адреси, телефони, цени. Списъка разбира се беше резервен вариант, в случай, че основната стратегия, добре усвоена през годините не сработи. Отправих се към края на града, в посока Троя и там на главния булевард се оглеждах за хотели. Първия срещнат беше Hellespoint, цената му беше 75 лири на човек, включваше закуска. Изглеждаше много прилично, добре обзаведен, имаше паркинг и WiFi. Оказа се, че е на брега на Мраморно море. Беше вече тъмно, настанихме се и излязохме да огледаме града. Вечеряхме в пицария в стил МакДоналдс. Пред нея имаше доста мотори тип скутер, служеха за разнос на пици. Бяха ги опасали целите в метална арматура, може би да отцеляват при удари по улиците. Обслужиха ни усмихнати млади хора. Навръщане минахме покрай заведение, което изглежда беше нашата булка от кораба. Вихреше се сватба с над 100 човека гости. Тъпана от сватбата се чуваше до късно вечерта в хотела. Също така се оказа, че до нас има доста шумна картинг писта, която до късно ми бучеше в ушите.

Ден втори. Закуска в хотела. Огромен цилиндър пускаше два вида течност, едната беше светла - чай, другата тъмна, надявах се да е кафе. Отне ми малко време да разбера, че е черен чай. Хукнах да търся някой да ми направи кафе. За 5 лири платени на рецепция, една жена ми свари турско кафе. Поднесе ми  го с думите Аферим. Малко след 9 часа вече бяхме на път към Троя, намиращ се на около 20км от хотела. От главният път към Измир по посока античния град е само около 7км.

В град Чанаккале има дървен кон, доста по-интересен от този в митичния град. Подарен е от Брад Пит на местните хора, след участието му в едноименния филм. До този кон не стигнах, не ми се шофираше из пренаселени турски градове, още по-малко ми се търси място за паркиране там.

Троя - едни от най-известните в цял свят руини:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F

Turkey2014Row2

Известни и ужасно скучни. Попадаме на доста модернизирано място, с фешън улично осветление, голям паркинг, почти селски сергии на входа, най-високата такса от всички обекти, които обиколих за това пътуване. В същото време и най-безинтересния обект. В центъра на разкопките ни посреща огромен кух кон, без кой знае какъв дизайн в него. Можете да се качите, да погледнете от някое прозорче в него и да ви направят снимка. Беше пълно с групи от хора приличащи на китайци. Нищо неможа да ме задържи тук, направих няколко бързи снимки и се отправих към изхода, където възрастна жена, живяла преди мнгоо години в Кърджали и не разбираща и дума български ми продаде доста сувенири за подаръци в България.  От всички обекти, които посетих тези дни, сувенирите на Троя бяха най-хубави. Жената доста ми се зарадва, натръгване дори ми подари някакви неща...

Полвин час за снимки:

https://plus.google.com/u/0/photos/+NikoNikolov_BG_VN/albums/6062904571604869105

и приключихме. Бърза оперативка в колата, на къде да продължим, решението беше - Храма на Аполон, гр. Дидим, което е на около 450км на юг. Тръгнахме. Очакванията ми бяха за азиатски диви пътища. Реалноста беше друга. Пътят беше хубав, нов. На много места имаше строителни машини, разширяваха съществуващия път или правеха нов. Пътят стана само и единствено зле в един участък след гр. Ayvacik, шофира се по стръмни баири в близост до морето, с много завои и невъзможност за изпреварване. След като се слезе на Kucukkuyu, попадаш в нов свят - приличен град с прилични сгради, хубав плаж. Следват много градчета чак до Aliaga, кара се сравнително по-бавно. Районът е доста заселен покрай самото море. Оглеждах се за подходящи по-диви места за гмуркане. Нищо нехаресах. Не исках да се гмуркам по класически плажове, имах нужда от камъни, далеч от къщи и вили. Понеже Aliaga беше последната точка край морето, след която влизахме навътре в сушата към магистралите на Измир, все някъде трябваше да спра край морето. Избрах един участък след Uccinar Myk. Морето е съвсем наблизо до главния път. Спряхме малко след една джамия, до някакви къщички. Имаше дървено мостче в морето, покрай което плуваха заргани с приличниразмери. По дъното се виждаха от големите забранени миди. Не ми допадна за гмуркане. Брега беше мърляв и мръсен, пръста влизаше направо в морето, нямаше междинна пясъчна ивица.

Продължихме по посока Измир. Пътят беше страхотен, но с наближаването към града, трафика започна да се сгъстява много. Тук е добре да разясня как се шофира в Азиатска Турция. На пешеходна пътека не се спира, спрете ли, няма да ви разберат защо го правите, ще ти отнесат. На кръгово, който е в кръговото чака да се изниже трафика от основната посока на движение, влизаща в кръговото. Ако сте в кръговото и си мислите, че имате предимсво, ще ви отнесат. Големите имат предимство пред малките, моторчетата винаги чакат, шофират се предимно без каски. Господари на пътя са цистерните, оглеждайте се за тях и се съобразявайте. На червено се минава средно на всеки трети светофар. Местните леко намаляват, оглеждат се и си минават. При катастрофа важи правилото - ако сте блъснат от колонката между двете врати назад, другия е виновен, ако сте блъснат напред от средата, вие сте виновни.

Измир е опасан от магистрала, която е безплатна. Градът меко казано ме впечатли. Видях нови сгради, много стрителство и доста небостъргачи. Азия ме посрещна подобаващо.

Turkey2014Row3

Няколко километра след града е платения вход за магистралата. Спираме на голямо разширение на пътя, преди пропускателните устройства. Оказва се, че е нужно да пресечем от другата страна на пътя, за да си закупим лепенка за предното стъкло, заредена с определено количество пари. Пресичането си беше преживяване. Продължаваме на юг и стигаме до Дидим - малък туристически град, на брега на морето. На малка уличка, която със сигурност е била много оживена туристически до скоро, сега по-скоро пустееща, намираме прилично изглеждащ хотел. Попаднахме на жена, която трудно разбра, че търсим къде да спим. Хотела не работел, прати ни при съседа си, възрастен турчин, който още по-трудно открихме. Настана суматоха, събра се цялата махала. Беше предизвикателство да им обясним, че искаме просто една нощувка. Никой незнаеше английски. Спазарихме се, показаха ни къде ще спим. Условията бяха ужасни и мизерни. Не рискувахме да търсим други хотели и приехме условията. Тръгнахме да търсим нещо за вечеря. Града беше приличен с усещане за мърлящина. Покрай нас мина бясно пожарна кола. Габаритите на автомобила отсичаха ниски клони от съседни дървета. Още по-мърляво ми стана. Седнахме в заведение със сервитьорки с много приличен английски и отлично отношение. Храната беше добра. Направиха ни подарък - много плодове.

На следващият ден, закусихме и се отправихме към Храма на Аполон в покрайнините на град Дидим.. Бяхме първи на историческото място, което ни позволи да направим страхотни снимки, на които не се виждат никакви хора. Храмът е на малка площ, обграден от жилищни сгради и училище. Гледката е меко казано впечатляваща:

https://plus.google.com/u/0/photos/103621200564137995223/albums/6062894257347167345

Turkey2014Row4

Поредната оперативка от 5 мин за избор на следваща дестинация. Май ще е Памуккале. Тръгваме. Малко след Дидим минаваме покрай морето. Спираме до нещо като мърляв аквапарк. Брега мръсен и скучен. Без следи от плаж, черната пръст направо влиза в морето. Разбира се време е за гмуркане. Обличам неопрена, този път само с фотоапарат, без харпун, сина ми му изгуби стрелата някъде край Тасос. Това е най-южната точка на която съм се гмуркал. Над 1000км южно от Варна. Гледката са обичайните за средиземно море риби. Направи ми впечатление, че попаднах на морски звезди и един много тлъст октопод много по-бързо от обичайното време за намирането им. Направих им по една снимка. Май нищо друго не ме задържа под водата. След 15 мин бях отново в колата.

Turkey2014Row5

На 10..15 км след Дидим спрях до нещо като крайпътна барака, в която продаваха разни неща. Търсих кафе. Носих си пласмасова чашка, защото в Турция нямаше заведение, което да предлага кафе за из път. Тази барака беше невероятна. Посрещна ме едър турчин с черна кърпа на главата, почти с вид на пират. С него имаше жена на малко над средна възраст. Пушеха. Имаше стар грамофон, от онези дето не са на ток, а се върти една ръчка за да сработят. Всичко наоколо беше много екстравагантно и в стила на грамофона. На това място прекарах повече от колкото под водата. Събеседниците ми бяха супер интересни. Седнах на дивана до тях и се заприказвахме. Подхванахме темата за политиците. Не бяха доволни от тях. Споменах им, че искам да ида дълбоко в източна Турция, при кюрдите. Не харесваха и тях, не били добри хора. Събеседниците ми звучаха много добре, паснахме си. Имаха позиция по много въпроси. За съжаление, времето напредваше, станах и си тръгнах. Готини хора дълбоко в Азия.

Температурата на въздуха достигна 34 градуса. С приближаване на Памуккале гледката стана като от приказките. Въждаха се странни пустинни възвишения в далечината. Влязохме в град Денизли, на 10-тина км след който, на едно възвишение беше самата забележителност. С наближаването й, в далечината един хълм започна да се белее. Сняг посред жегата. Паркирахме в подножието й. Един нагъл турчин ме  посрещна и започна да ме зарибява с една брошурка. Накрая се опита да ми я продаде. Понеже ме издразни, реших да се спазаря с него. Накрая ми даде брошурката почти за без пари. Влязохме в първото заведение да хапнем. Там един още по-нагъл турчин ни все повече пари от колкото беше нужно. Но така е в живота, ние сме измислили киселото мляко, турците са измислили пазарлъка и тарикатлъка.

Turkey2014Row6

Минаваше следобед, започнах да се притеснявам, че още не сме минали през историческия обект, незнаехме много къде се намираме, незнаехме къде ще спим. Трябваше да се действа бързо. Тръгнахме по баира нагоре, по белите соли на прочутото Памуккале, за което само бях чувал. Беше наистина много бяло, с постоянно стичащи се води, които на моменти ставаха топли. По склона бяха изградени доста езерца, които мисля, че бяха с изкуствен произход. Турците бяха подходили по подобаващ за тях начин - превърнали историческо място в аквапарк. Въпреки края на сезона, имаше огромно количесто туристи. Природата и водата бяха нарисували невероятни неща в белия варовик. Там където свършваше варовика беше изградена водна атракция с платен вход за любителите на лежерния живот. На това ниво започваше и моята изненада. Древен град с огромни размери, стотици декари внушителни каменни останки от древен град. Когато стъпах на най-високата точка на античния театър, седнах, загледах се в безкрая и така останах много дълго време. Гледката беше внушителна. На близкия склон се търкаляха огромно количество саркофази. Направихме многожество снимки и си заминахме:

https://plus.google.com/u/0/photos/103621200564137995223/albums/6062898527390428593

Turkey2014Row7

В колата водихме обичайния разговор - а сега на къде. Ясно на къде, на север към България. Само не беше ясно къде ще спим. Нарочно избрах посока право на север. Надявах се да видя сърцето на азиатска Турция. Минахме през малки селца. Само на едно място видях керпичена къща. Имаше и много ново строителство. Стъмняваше се, имаше ремонти по пътя, на места трудно следвах маркировката и не бях много ориентиран в обстановката. Нямах и много доверие на тежките камиони по пътя. Стигнахме град Салихли. Отправихме се към първата светеща табела Хотел, виждаща се наблизо над сградите. Очаквах приличен хотел. Попаднах на мърляво място. На режепцията имаше мъж на който не му пукаше много дали ще останем или не. Не знаеше и дума английски. Хотела се казваше Akgul. Времето се влошаваше, заваля дъжд. На сутринта ходжата ни събуди в 6 с песните си. В 8 закусихме в ресторанта на хотела. Отново имаше черен чай вместо кафе. След много ръкомахане с една жена от хотала успях да си набавя малко нескафе. Температурата на въздуха на сутринта беше 16 градуса. Продължихме на север към Akhisar. Пътят е само 2 платна но държи спокойно 80км/ч. По пътя видях огромно количесто плантации за грозе. Изглеждаха перфектно, покрити с найлони, може би поради гроздобера, за да не ги нападат птиците. На много места продаваха нещо, приличащо на тиква. Спрях да ги огледам, оказаха се пъпеши. Бяха невероятно вкусни. Реших да черпя с тях в офиса вместо с турска баклава, представляваща 99% захар. Купих си и много едро грозе, също много вкусно. Последва град Bandirma. Решихме да хванем фери от Текирдак, но се оказа, че няма такова. Наложи се да се върнем на запад към Чанаккале. По пътя видяхме отбивка за фери и така стигнахме до град Chardak. Там хвнахме малко фери, на което се качиха много камиони пълни с нещо средно между пръст и руда. Струваше ни 25+4 лири. Слязохме в Gelibolu. Пресичането на Дарданелите както винаги е впечатляващо:

https://plus.google.com/u/0/photos/103621200564137995223/albums/6077485364163344817

Turkey2014Row8

Последва познатият път на север към Варна.

Поредните гигабайти спомени.