Тасос, Юли 2014


Обичам морето, надявам се, че и то ме обича. Островът ми го хвалят отдавна, реших да го пробвам. Този път със сина си. Не ме свърта в тази държава с крадливи банкери, бодигарди и принцеси. Подготовката тече бързо. Пробвах резервация на големия залив в източната страна на острова, според Booking.com всичко било заето, намерих хотелче на следващия по-южен залив. P7050032

Тръгнахме петък след работа, в 17 часа напуснахме Варна. От НЕТ-а си взех координати и телефони на хотели в градовете от Стара Загора до Кърджали, в зависимост от това до къде ще успеем да стигнем. Не си намерих диска на Рамщайн, по пътя слушахме Металика. До Бургас беше традиционно натоварено, порай Ахелой стана доста задръстено. Все пак минах сравнително лесно. Оказа се обаче, че в обратна посока опашката от коли влизаща в Ахелой по посока Варна беше над 3 километра. След тази точка нещата потръгнаха и към 22 часа бяхме вече в Кърджали. Там си бях маркирал най-южния възможен хотел при излизане от града. Намерихме го лесно - хотел Ида. Доста кичозен, сравнително нов. Малко рискувах, нямах резервация но свободни стаи имаше. Пържолата ставаше, кебапчетата на сина ми - не.

На другия ден започнах да осъзнавам, че в близката бензиностанция, както и в хотела, българска реч почти нямаше. Този проблем се решава лесно, вдигат се малко повече децибелите на "For whom the bell tolls" и газ към границата през новия КПП Маказа. Пътят след Кърджали е страхотен и живописен. Синът ми много се радваше, че минава граница, аз се чудех защо пътя след КПП-то го няма на GPS-a, хем бях ъпдейтнал картата преди да тръгна. На КПП-то ми искаха нотариално заверен документ със съгласието на жена ми, че мога да минавам границата със сина си. Носих и незаверено копие на същия документ, който ми прибраха. Такава е процедурата.

Последва шофиране към Комотини. Там GPS-а ме прекара по някакви много странни градски пътища, минахме покрай някакъв много селски пазар. Без това устройство нямаше да се оправя. Следва магистралата, която ни струваше към 3 евро. От магистралата се слиза на отбивката, която е най-близка до Керамоти и се продължава на юг към града. Пристанището на ферибота е много китно и красиво. Подхода за коли към него е малко объркващ. Пълно е с румънци и сърби, тук-там някой българин. Спирате колата на на опашката, слизате и отивате до касата за билети. Персонала е много оправен и за буквално няколко минути успява да контролира натоварването на около 100 коли на борда на ферибота. Разстоянието до острова се взема за около час, а пътуването се оказа много забавно поради придружаващите кораба чайки. Децата си купуват гризки или нещо подобно, след това си протягат ръката от борда държейки храната, чайките ги облитат много умело и вземат храната.

https://www.youtube.com/watch?v=PLc9kr1EXs8&feature=youtu.be

ThassosRow1

Следват около 20 км шофиране на юг покрай източния бряг на острова, по завои и присъщите за Гърция гледки от камънак. Стигнахме до хотел Марина. Собствениците на хотела бяха трудно откриваеми, наложи се да звъня по телефона. Излезе възрастна жена. Поиска ми по 30Е на нощ, като чу, че имам резервация от Booking.com поиска по 35Е. След малко размисли отново се върна на 30Е. Не бях очарован от хотела, но все пак там само спяхме. Оставихме малко багаж и хукнахме да търсим място за гмуркане. Намерихме го на няколко километра от нас в югоизточния край на острова. Плажа се наричаше Agios ioannis. Имаше страхотно заливче, черен път с приличен наклон ни отведе на 100 метра от морето до точка, малко далечна от самия залив, все пак да не изгоним почиващите с харпуна. Малко по-късно бяхме във водата. Синът ми много се вълнуваше. Първото впечатление беше, че мястото не е добро за гмуркане. Имаше вълнение, беше мътно, брега под водата вземаше бързо дълбочина. Все пак за първо гмуркане на сина си беше идеално. Успех да му покажа и от морските таралежи, които са с по-голям размер, сравнително тъпи, почти бели бодли. Намерихме морска звезда, която той успя от около 2.5 метра да извади. Риба почти нямаше. Като за първи ден беше добре. Прибрахме се и вечеряхме в близката механа. Хора почти нямаше. Остатъка от деня прекарахме на брега на морето, намираш се до хотела. Носех си две туристически столчета, сядахме до самата вода и мятахме камъни в морето, такива имаше в изобилие покрай нас, нямаше нужда да ставаме от столовете.

ThassosRow2

ThassosRow3

За следващия ден промених стратегията за търсене на място за гмуркане. Влязох в googlemaps.com и потърсих близки заливи, където на картата, цвета на водата се променя плавно от светло синьо към по-тъмно, което значи подводен бряг с малък наклон. Намерих подобни места в югозападния край на острова. След около 25 км шофиране попаднах на плаж, заобиколен от привидно подходящи за гмуркане места. Имаше и заведение за хранене, което решаваше въпроса с обяда. За всеки случай, винаги тръгвах с хладилна чанта, заредена с храна, в случай, че попаднем на безлюдно място. Разположихме багажа в ляво от плажа на координати N40.623395, E24.548251. Оказа се, че местата за гмуркане са между плажове с доста хора, изобщо не ми харесаха. Камъните бяха със заострени грапавини, трудни за ходене. Имаше вълнение, водата беше мътна, под водата нищо интересно. При едно от излизанията от водата на камъните, подадох ръка на сина си, вълната го поднесе и той ме завлече обратно в морето. Ситуация, която сме отигравали многократно, защо като падаше ме повлече, незнам, но така растат децата. Резултата беше, че острия камък ми разпори петата. Каквото и да правя, презастраховам се тройно и петорно, но тези неща се случват. Обядвахме в заведението на плажа. Беше много ефтино, за 12Е се нахранихме и двамата.

ThassosRow4

Следващото гмуркане беше от дясната страна на плажа. Пак мътилка, но имаше достатъчно риба за еди подводно видео:

https://www.youtube.com/watch?v=jkk0gSGfWC0

Тръгнахме да се прибираме, когато забелязахме страхотен залив при координати N40.5862, E24.62568. Като начало влязохме по западният му бряг, по черно пътче, по което имаше неприятни за шофиране камъни. Гледката под водата беше невероятна! Мисля, че това е най-красивото за гмуркане място, което някога съм виждал през годините. Нямаше вълна, водата беше бистра, брега слизаше плавно надолу, идеален за гмуркане на шнорхел. Под водата скални образувания подобни на древни стени, но с естествен произход се спускаха от брега към морето:

https://www.youtube.com/watch?v=ylm8nkzssBU

https://www.youtube.com/watch?v=i6GNuDvGKNE

ThassosRow5

имаше огромно количество красиви жълти гъби. На места същия вид се срещаше със сиво-бял почти снежен цвят. При едно от гмурканията попаднах на жълто образувание, подобно на гъба. При докосване беше твърдо и грапаво. Корал! Попаднах на огромен 30см корал! Вижда се на видеото по-горе. В последствие забелязахме още доста такива. Две години по-рано попаднах на този вид в югозападна Гърция, на един полуостров. Бяха малки екземпляри. Ето това исках, случайноста ни отведе в подводния Рай. Синът ми се радваше много на гледката.  Ден със скучно начало и страхотен завършек. Вечеряхме отново с местната таверна, пробвахме октоподи и миди. Черните миди не били от ферми, както сме свикнали в България. Жената от заведението сподели, че ги вадели от морето, някъде наоколо. Странно, при положение, че подобни миди се срещат по тези места изключително рядко, а за дните си на Тасос, не видях нито една. На вкус ги бяха докарали добре. Октопода също беше добър. Вечерта приключи с обичайното мятане на камъни в морето.

ThassosRow6
Следващите дни протичаха по един и същи начин. Гмуркахме се покрай споменатия по-горе залив. Източната му част не беше много интересна. На около километър на запад от залива се влиза в друг, много по-голям залив. Източния му бряг също е страхотен за гмуркане. Пълно е със скали с големи пропадания между тях, места много подходящи за скривалища на големи риби. Рай за подводен риболов. Съвсем в началото на източния бряг на западния залив има сравнително силно течение. Не е сложно за преодоляване, но последния ден сина ми успя да изгуби стрелата на харпуна. При изтрел, стрелата влязла в дупка, той неможал на първо гмуркане да я извади. Извика ме, докато отида, беше се отдалечеил от мястото. Така и не я намерихме. Тръгнаме да се прибираме към мястото, където ни беше багажа. Малко преди да изляза от вода, един камък на около 3 метра под водата ми направи впечатление (вече непомня защо) и се гмурнах. Като го наближих, две очи ме гледаха отдолу. Октопод! Извиках сина си да дойде. При положение, че харпуна нямаше стрела, няма да казвам как се справих, но излязох с октопод от водата. Всъщност, като вдигнах камъка, той започна да си изстрелва обичайното мастило. Изведнъж хукнах след октопод, който се оказа доста по-малък екземпляр. Явно е имало два, големия е избягал на някъде, аз съм преследвал по-малкия. Резултата от гмуркането беше - връв с нанизани доста рибоци и октопод!

ThassosRow7

От гледна точка на сина си, изпълних програма максимум. Видяхме и хванахме всичко възможно по тези води. Изключение правят само огромните миди и морената, но надявам се, тях другия път.

Връщането последния ден протече гладко, като изключим обяда в крайпътно заведение след Кърджали, където никой не говореше на български и където нищо свинско не предлагаха. Все пак бялата риба и телешката пържола свършиха хубава работа, както и малко повече Металика на тръгване от заведението..

За първи път си позволявам да давам публичност на личноста си:
https://plus.google.com/u/0/photos/103621200564137995223/albums/6033567651206032161

На острова ми хареса само ниския бряг с лесно достъпното море. Нищо друго. Нямаше я онази китност, присъща на по-южните места из Гърция, на които съм бил. Приятните и тихи заведения до самото море, с плуващите до теб риби.

 

Многото камънак ми действаше филосовски. Като баща се опитах да обясня на сина си някои житейски истини, примерно ако слушаш хеви метъл и едновремено с това слушаш Висоци и се ползваш с руски фрази, без да си русофил, тогава следва, че политически си центрист. Слагаш си едно "Демократ" и си готов за широката публика. Така полученият мармалад е нещо като онези гъзарски мотори чопърите, нито спират, нито завиват, само за показ. Все позиции подходящи за бивши членове на ДС, боксьори, хора генериращи печалба без да създават добавена стойност. Покрай тях виреят онези дето... хващат те за джоба, викат нещо ми е жадно. Плащаме аз и сина ми.... и Вие... В центъра на цивилизацията е така, съществуват професии и съдби, които при други условия биха били невъзможни. Странности стабилни във времето.