Брюксел, Принцесата и бодигарда, Северно море, Февруари 2014

Не съм сигурен, че ще излезе пътепис от това, ако искате не го четете или по-добре се прехвърлете към историята със Северно море.

Поради една дълга история, може би пет годишна... попълних бройка в делегация, която ме заведе в Брюксел. Бях преуморен от работа, не се бях оправил добре и от зимния вирус. Както се дърпах, взех че си купих нов костюм, нещо което в този все по-куц град Варна, просто няма къде да нося.

BrusselMain

 

И така, пътуване до София, полет в 3 сутринта, кацане в Брюксел два часа по-късно. Компанията е кметове, кметици, млади момчета в костюми, решили да стават политици, симпатизанти, хора от обкръжението с фотоапарати, тук-там някой като мен, не много наясно защо е дошъл. Имаше и един, който не дойде, казал, че е болен. Като се върнахме разбрахме, че бил на ски...

На летището ни чакаше автобус, като нашите междуградски, с четирдесет и четири места. Пътуването с този автобус беше незабравимо преживяване. Може би шофьора го правеше нарочно, нещо като атракция на пътниците, извършваше невъзможни маневри по малки и криви улички подобни на тези в гръцката махала във Варна само, че с много повече трафик. Възхити ме и се забавлявах много..

Следващата точка беше Европейският парламент. Присъствах на мазна лекция, на която станаха ясни някои основни принципи на разпределение на евродепутатите, какви европаритии има, кои са нашите евродепутати, към кои евро партии принадлежат. Ако сте евродепутати и сте невависим, никой не ви дава да се изкажете за нищо, така, че добре е да се закачите към някоя евро партия. Като се закачите си измисляте мисия, която да следвате и интереси, които да защитавате. Това с интересите е много гениално измислено, защото ви дава силата да създавате рестрикции и да изказвате мнения по въпроси, засягащи мощни парични потоци постъпващи в България, както и такива опериращи в България. По един естествен начин, собствениците на въпросните парични потоци започват да ви търсят за мнение и разрешение на тяхната дейност.

Резултата е - вие им давате да си веят байряка, те ви дават апартамент във Франция... Регламентирана корупция в Европейския съюз - 3%, в България ако пуснете нещо под 30%, значи се излагате. Enjoy.

BrusselRow1

Добре е да вмъкна, че към всеки евродепутат има антураж от хора, които му помагат да си върши работата - бодигард, съветници, специалисти по какво ли не, офис. Добре е да спомена, че с съмнявам дълбоко в търговските качества на партиите и специалистите, които те привличат. Поради тази причина разходите, които правят са безогледни, не се следят стриктно, както в една частна организация. Куц мениджмънт, трудно се оправят с шепата хора, които работят за тях. Какво остава ако им дадете да управляват цялата страна. За дребни организационни въпроси вадят пищови - признак на безсилие и липса на управленчески талант. Големи пишки, малко акъл. Кефи ли ви?

Мен не.

Немога да пропусна едно умозаключение, че Европейския парламент е инертна организация. Всичко става бавно и трудно. За сравнение САЩ, които са федерация са бързи и агресивни, нещата се случват в кратни срокове. Това е истината за "Старата Европа" - мощните икономики на Германия и Франция поддържат илюзията за съюза, мързеливи южни държави на ръба на фалита - Гърция, Италия, Испания, беден изток, недобре познат за мен север. Стара и скучна Европа.

Снимка за спомен и се отправяме към хотела. Там се оказахме подранили и решихме да потърсим Пикаещото момче (Manneken Pis). Всичко в този град е свързано с това дете.

То ви заобикаля навсякъде под формата на шоколади с всякакви размери, суевенири.. Намерихме го на необичайно място, на едно обикновенно кръстовище. Малка метална статуя на момче, което разбира се пикае. Било е откраднато много пъти през годините, сега е поредната реплика.

В Белгия се говори официално на френски и немски, но немски много рядко се чува. Всички знаят английски и са много отзивчиви.

Центъра на града е много приятен, сядаме да обядваме в класическа кръчма, приличаща на любимите ми ирлансдки барове, предлагаща всякакви видове бира и ястия от месо.

Шокиращо беше... че предлагаха и черноморски миди. Мислех, че ги има само в Черно море. Първо, че им викаме тук черноморски, второ, че съм се гмуркал в Мраморно море от Истанбул до Дарданели, в Егейско и Средиземномерско море, тези миди се срещат изключително рядко - по две бройки на пет километра... Никъде не съм виждал да се предлагат по ресторантите, освен в България. Поръчахме си огрномни порции свинско и миди. Свинското беше много вкусно, мидите не толкова. По нашите ресторанти ги правят много по-добре. Разбира се заприказвах се със сервитьорите за произхода на мидите. Стана ми ясен произхода на сервитьорите - от Мароко, араби, какви ли не... но произхода на мидите - мистерия, може би били от Холандия. Питах ги ей така, между другото на колко километра е морето. Единия сервитьор се запали и взе да обяснява - хваща се влак, морето е на сто км, стига се до град Оостенде. От там на юг се хваща автобус, брега бил много красив, стига се до северна Франция. За един ден можело да се отиде и да се върне човек. В кръчмата се появиха старци, баба и дядо, обикновенни хорица. Поръчаха си и се заслушаха. На дядото му стана интересна темата за морето и започна също да обяснява някакви истории...

BrusselRow2

На мен малко ми трябва, темата за Северно море и наличието на черноморски миди промениха рязко мислите ми. Безсънието, каращо ме да мисля за хотелското легло започна да се преплита с усещането за море и за... Оостенде.

Няколко часа сън в хотела и отново по улиците. Навън вече е тъмно, избираме да видим някоя местна атракция, защо не Атома. Качваме се на метрото и попадаме в тълпата, такава каквато е. Уморени от работа хора, не много добре облечени, не много щастливи. На моменти се чувствах в модернистичен филм, в който хората живеят под земята, защото самата Земя принадлежи на машините или на някакви чудовища. Подобни усещания ми харесват и ми засилват адреналина, предпочитам ги пред усещанията за пица, макарони и палми. Минахме през странна спирка на метрото, стените бяха много мрачни, имаше католически статуи, може би стила беше Готик. Мисля, че не ми се чака всеки ден метро на тази спирка. Стигнахме Атома - огромна стоманобетонна конструкция, обещаваща страхотна гледка над града. Обаче беше късно и неработеше, неможахме да се качим на върха й. Навръщане на входа на метрото се появи кола от която изкочи униформен мъж с пистолет на кръста. От колата слезе огромно куче с намордник. Двойката слезе в метрото, направи обиколка. Когато се разминахме ни гледаха с интерес.. особен интерес. Мисля, че квартала беше съминителен и това обяснява вида на хората. По едно време в метрото се качиха младежи, нисички, небрежно брадати, повечето без коси, изглеждаха кичозно и криминално. Единия се обърна към другия - "Ооо, Брато...".

Бяха от нашите, говореха много шумно, от време на време правеха набирания на лостовете в метрото. Мислех да ги заприказвам, но се отказах, май я минах тази възраст да се занимавам с такива...

BrusselRow3

Вечеряхме в същата кръчма, където и обядвахме. Сервитьорите бяха други. Отново наблегнахме на свинското. Срещу нас имаше двойка мъж и жена, тя млада, красива, много добре облечена азиатка, ужасно скучаеше. Той по-възрастен, дебел, мълчалив, гледаше телевизия през цялото време. Тези хора имаха проблем с общуването.

Следващия ден започна със закуска, наложи ми се да слушам левашки истории за колективно пиене на бира, ефтини бюда, супер далавери свързани със закупуване на сто сникърса от арабски складове, които следва да бъдат продадени в България на далавера. Имам ли нещо общо с тези хора? Отдавна не. Качваме се на таксито чакащо пред хотела и потегляме към близката гара, от където влака ще ни отведе към морето. Колата беше шкода, доста возила от тази марка видях в града. Шофьорът-сириец започна с пазарлък. Поиска 10Е за няколко километра, защото разстоянието било малко. Съгласих се. Заприказвахме се, знаеше, че в България има много негови сънародници, тази зима в града нямало сняг, но миналата имало доста...

Гарата модерна, влаковете същите като нашите само, само че добре поддържани. По едно време в пространството между вагоните се появи млада жена с много деца. Мисля, че и те си имат цигани. Сто километра до морето ги взехме за около час. Гледката от влака беше срахотна, земята е равнинна, природата е като нашата, има много китни селски стопанства, крави, коне, овце, подредени селца.

BrusselRow4

Няколко гларуса накацали край гарата, огромен силует на кораб в далечината. Стигнахме Оостенде. Пред гарата бяха паркирани няколко стотин колелета. Следваше канал, свързващ морето със закрито пристанище с много и красиви яхти. В близост беше консервиран стар метален рибарски кораб, с който преди десетилетия, местните са си вадели хляба. Усещаше се уважение към морето, моряците и рибарите.

BrusselRow5BrusselRow6

Погледа ми търсеше морето, тръгнах по много приятна улица на дясно от гарата. В ляво по улицата следваха приятни заведения, в дясно имаше воден канал. В канала имаше огромни дървени елементи с неясно предназначение. Явно бяха стари и навяваха история. Град без денивелация, всичко е равно. Минахме покрай рибна борса, някои риби бяха странни, продаваха се и скариди, малко по-червени от нашите. Стигнахме до морето, на юг се виждаше безкраен плаж. Ширината на плажната ивица беше шокираща - може би над сто метра. След като се върнахме в България разбрах, че приливите и отливите в тази част на света са много силни и на моменти голяма част от бреговата ивица остава под водата. Лятото температурите на морската вода достигат не повече от 18 градуса. Къпането е забранено поради силните течения. Ако влезете по-навътре от коляното във водата, идва лодка и ви прибира.

BrusselRow7

Последва безцелна разходка из града, стигнахме до катедрала в готик стил. За първи път виждам такава. Беше огромна и приличаше на сюжет от филм на ужасите. Въпреки възраста си, изглеждаше чисто нова. Попаднахме на магазин, който за съжаление беше затворен. Витрината му беше пълна със всевъзможни изсушени морски товари. Част от тварите бяха с разрязан корем, в който бяха сложили малки човешки деца. Тука всичко е готик. Имаше няколко изсушени морски създания, нещо като немска каска от войната, отдолу с крака. Помня, че съм виждал такова прясно уловено в рибната борса във Варна. Още съжалявам, че тогава не го купих и хербаризирах.

BrusselRow9

BrusselRow8

Така минаха няколко часа в Оостенде, последва обяд в заведение, където можете да си влезете с кучето и това на никого не пречи. Имаше специални кучешки кокали, чинийки да си нахраните любимеца и т.н.. Върнахме се с влака пак за около час, малко преди автобуса да потегли към летището. Самолета беше пълен с всякакви тежкари.

Началото на края на една дълга история. Два месеца по-късно стана ясно, че бандата циркови артисти върви успешно към своя естествен край. Смешният гологлав бодигард се оказа бив служител на държавна сигурност с фамилия Златанов, мъж мечта за всяка проститутка, успял да превърне известна партия в бардак.

Колелото на живота се върти, едни слизат, други се качват на него. Важен е Пътят, поне така казват успелите хора с гръцки произход.. Пътят се следва лесно, само да знаеш на къде вървиш...