Кефалония, Гърция, Юни 2013

Остров Кефалоня, в близост до остров Итака - митичното място към което се стреми Омировият Одисей. По пътя си мислех, че прекрасните истории на гръцката митология са свързани с места, които ако посетите, няма да откриете никакви древни останки. Може би Омир просто е бил гений, написал една от първите в историята на човечеството сапунки, с главни герои в нея - гръцките Богове!

P6100176

 

Няколко месеца суматоха, преди да тръгнем. Знаех само, че мястото е остров Кефалоня, времето е лятото на 2013. Подходящият времеви прозорец се отвори за две седмици през средата на Юни. Натоварих обичайното оборудване за гмуркане, този път въоръжен и с OLYMPUS TG-1: фотоапарат издържащ 12 метра под водата, с вграден GPS.

Пътуването към острова ни отне 3 дена път. Първи ден - София. Втори ден - магистралата София-Кулата на Бат' Бойко е все така хубава и все така къса. С приближаване на границата, пътят става все по-зле. Покрай самата Кула преминава в трагедия.

Серес, Солун, следва магистралата към Игуменица. От Вериа се качваме на надморска височина от около 800 метра и така продължаваме до Йоанина. На моменти пътят е с повече тунели, отколкото открити части. Магистралите са с голямо количество камери за следене на трафика и скоростта. Отделно всеки тунел разполага с десетки камери.

Greece2013Row1

Според слухове, гръцките автомобили се следят стриктно за превишена скорост. За чуждестранните автомобили проблемите започват след превишение от 30-40км/ч. През няколко десетки километра има пунктове за заплащане на магистралния трафик - цените се движат около 2-3 евро. Мецово е най-високата точка на колко 1030 метра. Има табели за опасност от мечки на пътя. Оказа се, че гърците също имат места за каране на ски, през юни видях сняг по високите върхове на планината.

На Йоанина се отбиваме от магистралата и тръгваме към Превеза. Слизането от планината е през един доста стръмен участък. Бързото и удобно магистрално шофиране приключва и започва криволичещия път към западните брегове на Гърция. Все пак прилична скорост от 80-90км/ч се постига, само трябва да се внимава по селата за камери.

След Превеза има нещо като път през морето, следва малко суша, след която за да стигнете Лефкада минавате през тунел 1.4км под водата. Лефкада се оказа красив остров, като неговата първа точка е едноименният град Лефкада - много красив курорт с много хотели, заведения и пакрирани яхти по брега. Спахме в покрайнините му, в китно и спокойно хотелче с паркоместа, басейн и отлично обслужване. Цена 30Е за стая с кухня, името му е Ithaki Holidays. В стаята имаше чернобели снимки в рамки, на които бяха запечатани моменти от живота на местните гърци от преди досетки години. На едната имаше млада жена в черни дрехи насред полето със сърп за косене на трева в ръка. Не им е било лесно някога.

Greece2013Row2

На третия ден се отправихме към село Василики, от където трябваше да хванем ферибота за Кефалоня. Човекът от хотела ни посъветва да се движим се по източното крайбрежие на острова. Средната ни скорост съвсем намаля - пътят е предимно завои, живописни местности, красиви села, много яхти.

Василики се намира в южната част на Лефкада в много дълбок залив, с много вятър и разбира се поради тази причина с много сърфисти. Добре е да сте на пристанището 45 минути преди отплаването на ферибота за да си купите спокойно билети. Цена за двама + джип = 2*8Е + 40Е. Добре е по интернет да си направите предварителна резервация за ферибота (http://www.westferry.gr/English.html). До пристанището, на самия бряг има много заведения, от които можете да съзерцавате преминаващи покрай вас риби с доста прилични размери.

Greece2013Row3

Разстоянието до Фискардо на Кефалоня е около 20км и се пътува с ферибота за малко повече от час. Спокойствието започна да ме обвзема, заобиколен от хора не бързащи за никъде.

По средата на пътя с ферибота, вниманието ми се насочи към гористо-каменистия бряг на остров Итака и спокойствието ми прерастна във вълнение. В началото на предишният век, модернистичният за тогава гръцки поет Константинос Кавафис, написал стихотворението Итака (превод Стефан Гечев):

...
Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там - това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре - години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
 
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Според Уикипедия, историята на Итака датира от 3000г преди новата ера, след това завлядян от Римската империя, следва Византийската империя, норманите, за малко от турците, после венециянците. През 1797 окупиран от Франция, след руско-турската освободителна война става част от Септинсуларската република, после пак френски,

през 1809 става английски. Сега разбира се е гръцки. Преди новата ера итаките били велики навигатори и изследователи с експедиции, извън Средиземно море. И така със смесени чувства за далечни и труднодостъпни каменисти брегове, древни легенди, гръцки морал, гръцко кафе и модерни бизнесмени, пристигнахме на остров Кефалоня, град Фискардо. Къщата, в която ще спим, се намира над залива Петани, на западния бряг на острова на разстояние около 30км от пристанището на ферибота.

Ограниченията за скорост по острова са 20км/ч. Първите 20-тина км са по изрязан път по периферията на острова на височина 300 метра над морското равнище. Морето е точно под нас. Ако хвърлите камък, ще падне във водата. След преминаване в западната част на острова, терена става по-приличен. Обичайна гледка са малки козички спящи на самия път или катерещи се наоколо по камъните. Местните отглеждали кози за мляко, не за месо. Поради тази причина, когато малките се родят, често биват пускани сами по острова. Тъй като хората не ги преследват за месо и няма хищници, бездомните кози са масово явление.

Greece2013Row6

През 1953-та година, силно земетресение разтърсва района и събаря всички къщи. Новите къщи се правят предимно от желязобетон, почти без тухли. Местните разказват, че на 5км западно от острова, морето достига дълбочина от 3.2км. На това място се притискат африканската и европейската плоча, което прави района земетръсна зона. Земетресения от 5 по Рихтер били много често явление. За моя радост, за две седмици не преживях подобно приключение.

Хората на острова се изхранват предимно с туризъм, риболов, много от тях имат малки ферми с маслинови дървета. Носят маслините в местният завод, който им пресова суровината. За услугата заводът получава 10% от зехтина. По магазините за 5 евро може да си купите 1.5 литра домашен зехтин. Като цяло местните не живеят много лесно. Държава от 20 милиона човека, 10 милиона от тях емигранти, пръснати по света. Държат второ място в света по емиграция. Една от таверните беше на семейство емигранти, живеещи в Америка. Зимата имали заведение там, лятото идвали на острова. Инвестирали до тук 1.5 милиона долара в гръцката си таверна, с което също дават поминък на местните майстори строители. След края на туристическия сезон, просто заключват сградата и заминават. Двора остава отворен. Нямат проблеми с имота.

Къщата, в която спахме, беше на над самият бряг на залива Петани, на около 140 метра надморска височина. Точно покрай нас минаваше асфалтов път водещ до брега. Гледката беше невероятна, даже от леглото си виждах морето. Някъде там след крайната точка на видимост на хоризонта, на около 300км от нас се намираше остров Сицилия. Гръцки радиостанции не се хващаха, само италиански. Липсваше и обхват на мобилните телефони. За сметка на това имаше интернет с оптика, следователно и Вайбър.

Greece2013Row4

Слънчева Гърция може да бъде и доста мрачна и сурова. При влошаване на времето, вилата се оказваше в нещо като облак, влажността на въздуха се повишаваше на около 85%, гледката към морето ставаше страховита. Казаха, че зимата въпреки че температурата на въздуха не падала под 6-7 градуса, вълната се вдигала до 5 метра, вятърът бил непоносим. На това гърците му викат - открито море! Зимата подобни имоти остават безлюдни, хората се прибират по къщите си по селата и градовете, които традиционно се намират по защитените и тихи части на острова. На острова не се крадяло, нямало проблем къща или кола да остане отключена.

Greece2013Row5

Толкова за земята и хората на Гърция, прехвърлям се под водата с няколко местни истории. Първата е, че след лошо време и големи вълни, в заливите се появявали големите риби. Втората е, че големите риби се ловяли най-добре вечер. Влизате с лодка в залива, осветявате с водонепроницаем фенер дъното, виждате къде е рибата и се гмуркате с харпуна право към нея. Рибата вечер не се плаши от светлина и е лесна плячка. Проблема е, че този начин на риболов се води за бракониерство и при подаден сигнал от местен, полицията идва и прибира близката безлюдна кола, която явно би следвало да е ваша. Следват много глоби и грижи.

Заливът Петани - един от най-добрите плажове на острова, с приятни заведения, чадъри, шезлонги. Под водата, лявата и дясната му част са коренно различни. В дясно в пълно с морски таралежи, тук-там морски звезди и ята рибки. Няколко стотин метра на север покрай брега открих странна порода отровно цветни медузи с радиус около 10-15см и пипала по 3 метра. Добре, че дистанцията между тях беше значителна и можеше да се плува спокойно без допир до пипалата им. Снимах ги и избягах. Няколко дни по-късно посетих лявата част на залива и установих, че няма нищо общо с дясната - за първи път видях скали без никакви морски таралежи. Имаше доста малки октоподчета. На същото място видях най-голямото разнообразие и количество риба през живота си. За съжаление, едрите екземпляри не позволяват приближаване на по-малко от 3 метра. За моя голяма радост, извадих и няколко кефалчета. Между камъните видях гърба на доста голяма риба, насочвайки харпун към нея, същата ме изгледа и се озъби. Оказа се че е голям екземпляр морена (местните й викат змерна). Бях твърде близо до нея и реших да предприема отстъпление. По време на бягството се обръщах да гледам дали не ме преследва. Морената е едно от най-агресивните животни на планетата. Оказа се, че става за ядене и харпунджиите я обстрелват. Нарязва се на кръгчета и се пържи. Според НЕТ-а, съдържала токсини и при дългогодишна употреба, черният дроб заминава. Щели да язабраняват в Япония, но хората си я ядели.

Greece2013Row7

Чух че големите екземпляри можело да нападнат гмуркача с улов закачен на колана на кръста. Залива Атерас - страхотно почти безлюдно заливче, с пясъчен бряг и приятна таверна. според местните, ако търсите октоподи - това е мястото. Така се и оказа: при едно от гмурканията си, случайно попаднах на най-големия екземпляр, който съм хващал. Беше истински красавец. На плиткото имаше странна риба, която която реши да ме плаши разпервайки цветни крилца под себе си. Разбира се не пропуснах да ударя доста добро парче кефал, който се скиташе в плитчините. Дъното в по-дълбокото беше пълно с водорасли, между които бяха се бяха установили големи миди. На дълбочина пределна за мен - около 8 метра се натъкнах на огромни охлюви, които за разлика от рапаните бяха с много тънка кора. Разбира се извадих няколко, единия беше с диаметър около 20 см и имаше поне килограм месо. В един от дните, вълната изхвърли на брега доста голяма морена. Беше пронизана в областа около главата. Явно е успяла да избяга от някой харпунджия, но след това е умряла от раната си. Зарадвах се, защото отдавна исках да снимам това животно. В близост до брега имаше огромна палма Юка, диаметъра на стеблото в основата й беше около 40см.

Greece2013Row8

Позволявам си да публикувам и внушителна снимка на местен харпунджия, който живее целогодишно в съседната вила. След като видях попаденията им, ми стана ясно, че почти нищо не съм видял от това море. Май е време да се оборудвам с акваланг.

Greece2013Row9

Град Ликсури - малък и спокоен град, с хора небързащи за никъде. Евтино магазинче за сувенири предлагаше невиждани за мен корали хванати някъде наоколо. Много и предимно празни заведения до самия бряг. Ако продължите по крайбрежната улица на север, подминавате рибарското пристанище, пълно с десетки лодки натоварени с мрежи, стигате до черен път. Някъде по средата на този черен път открих огромни кактуси с корени извън почвата. Не изтърпях на изкушението и си прибрах два в колата. Сухите им корени обвих с салфетки, който следващите 5-6 дена мокрех всеки ден с вода. Въпреки високите температури, които вдигаше купето на колата ми, кактусите не даваха вид, че това им е проблем. Водите около това място бяха доста мътни. По дъното имаше огромни стари миди на малка дълбочина.

Greece2013Row10

Обиколка на острова за един ден - хванахме ферибота от Ликсури към отсрещният бряг и слязохме в един класически морски град с много туристи - Аргостоли. На югозапад от него е известният плаж Xi. По стръмен но широк път стигнахме до близкия замък в село Kastro - място с много заведения за хапване. Замъка беше затворен. Продължихме на изток по път с много завои и баири. В най-южните части на острова имат куроти с лъскави хотели и скучни плажове с червен пясък. Вече на северо-изток, GPS-a ни отведе в градчето Poros. На юг от него пътят се вие на няколко метра от морето и брега е лесно достъпен и изключително красив. На това място прекарах час под водата. Първият ми улов беше голяма кафява риба, която след като закачих на въжето на колана си, започнах да съжалявам. Оказа се, че на перките има много остри бодли. Тъй като беше още жива и постоянно мърдаше, успя да ме набоцка много пъти дори през неопрена. Продължавайки на север, стигнахме до град Sami. Между Sami и Effimia, морето и пътят са разделени от почти отвесна скала, която въпреки, че е няколко метра, прави брега недостъпен. Някъде наоколо беше Melissani - езерото на нимфите, но малко уморени го пропуснахме и решихме да се прибираме.

Greece2013Row11

Следващите няколко дни посещавахме само близките Петани и Атерас.

Greece2013Row12

Прибирането ни обратно в България ми отне само 2 дена, от които първият ден 14 часа път до София. Първите 100км ги взех за 5 часа и половина. Ферибота доста ни забави минавайки през съседният остров Итака. Общо пропътувани 2900км, от които около 500км на острова.

Галерия на подводните снимки:
https://plus.google.com/photos/103621200564137995223/albums/5890156340225577777?authkey=CMfO1sSOlOzsoQE#photos/103621200564137995223/albums/5890156340225577777?authkey=CMfO1sSOlOzsoQE